Ръководители на сдружения, специалисти и представители на християнски организации от различни европейски страни се събраха в Букурещ за форума на европейския клон на движението „Свят без сираци“. Събитието се проведе от 10 до 13 март 2026 г. под мотото „Надежда в действие“ и постави във фокуса си грижата за деца без родителска подкрепа или в риск от раздяла със семейството.
Форумът се проведе на фона на върлуващи кризи, военни конфликти, трайно разселване и социална несигурност в различни части на Европа. Според организаторите тези обстоятелства засилват нуждата от обща християнска реакция, която да поставя детето в центъра и да търси устойчиви решения чрез семейна и общностна грижа.
Основната визия, около която се обединиха участниците, беше всяко дете да расте в сигурно, любящо семейство и подкрепяща общност. В рамките на четири дни програмата съчета богослужения, обучение, обмен на практически опит и работа по конкретни планове за действие.
Още в началото на форума говорителите подчертаха три основни акцента: (а) Бог в центъра, (б) детето като фокус и (в) семейството като най-добрата среда за растеж и развитие. Специално внимание беше отделено на сътрудничеството между църкви, неправителствени организации и държавни институции. Като положителни примери за развитие на национални инициативи бяха изтъкнати движенията в Молдова, Албания, България, Финландия и Румъния.
Организаторите използваха и силен визуален символ – празен стол в залата. Той напомняше, че зад всяка стратегия и всяко решение стои конкретно дете със свое име, история и бъдеще. Така разговорът за политики, програми и мрежи беше постоянно връщан към личната съдба на уязвимите деца.
Вторият ден беше посветен на практическата рамка на World Without Orphans Roadmap – пътната карта на Свят без сираци, приета на последния глобален форум в Тайланд. Обученията разгледаха четири свързани направления: превенция, намеса при риск, сътрудничество и духовно обновяване на хората, които служат в тази област. Участниците обсъдиха как превенцията може да намали риска още преди да настъпи вреда, а навременната намеса да защити детето, когато вече има реална опасност.
Един от силните примери беше разказът на Силвен Вернон, който сподели как със съпругата си са се преместили в ромска общност край сметище в Тирана. Вместо да работят за отделяне на децата от техните семейства, те решават да заживеят сред самите хора. Според представената история за повече от 25 години този подход води до стабилизиране на семейства, включване на деца в училище, повече възможности за работа и постепенно възстановяване на достойнството в общността.
Отделна сесия беше посветена на сътрудничеството. Любо Хлавачка обърна внимание на нуждата от координирани действия между различни сектори и даде примери от Молдова и Румъния. Участниците разговаряха и за изграждането на местни мрежи, в които молитвата, личните взаимоотношения и стратегическото планиране вървят заедно.
Програмата включи и тема за духовното и емоционалното здраве на служителите. Грег Хасуел насочи вниманието към риска от прегаряне и към нуждата хората, които служат на уязвими деца и семейства, да се грижат за невидимите, но важни части от своя вътрешен живот. Участниците бяха насърчени да разпознават дейности и взаимоотношения, които ги изтощават, да поставят здравословни граници и да се връщат към целта на своето служение чрез молитва и духовни навици. Рут Шарон допълни темата с модел за разбиране на умората от състрадание и направи разграничение между спасителен и подкрепящ подход.
Третият ден насочи разговора от теория към стратегия. Участниците се разделиха на работни групи по пет основни теми: деца в миграция, ангажиране на църквите, защита на децата, деца с увреждания и преосмисляне на сиропиталищата. Макар обстоятелствата в отделните държави да са различни, форумът подчерта, че много от рисковете пред уязвимите деца са сходни.
Работните групи търсиха начини църквите да помагат за изграждане на общности, в които по-малко деца изпадат в тежка уязвимост. Сред основните теми бяха принадлежността, изцелението, общността и дългосрочното присъствие. Така участниците насочиха вниманието си не само към спешните нужди, но и към причините, които водят до раздяла на децата от техните семейства.
В последния ден на форума страните и тематичните групи определиха приоритети, възможни партньори и първи конкретни стъпки. Сред поетите ангажименти бяха развиване на обучителни общности около пътната карта на Свят без сираци, укрепване на сътрудничеството с държавните институции и предоставяне на практически инструменти на църквите за подкрепа на семейства и защита на децата.
Европейският контекст остава особено важен за подобни инициативи. Според информацията на WWO Europe в Източна Европа институционалната грижа все още често се използва като решение за деца без родителска грижа или в риск, а в Западна Европа значителен брой деца се намират в приемна грижа или са застрашени да попаднат в системата. Организацията посочва, че Европа продължава да се сблъсква със сериозния проблем на деца, отделени от своите семейства.
Затова европейският клон на Свят без сираци работи за обучаване на национални ръководители, изграждане на местни движения, застъпничество срещу институционализирането на деца, укрепване на семейства в криза и включване на църквите в подкрепа на приемната грижа, осиновяването и семейната среда.
Форумът в Букурещ завърши с ясно послание: надеждата включва реален призив към действие. За участниците това означава по-силно сътрудничество, по-добра подготовка и по-ясна отговорност към всяко дете, което се нуждае от сигурност, дом и общност.
Европейското движение на „Свят без сираци“ започва да се оформя след 2016 г., когато Украйна, Румъния и Великобритания вече имат силни инициативи в подкрепа на деца без родителска грижа и уязвими семейства. През 2017 г. е създаден първоначален екип за координация, а през 2018 г. включването на Ричард Проктър като водещ координатор дава нов тласък на работата чрез по-добра връзка между отделните страни, подкрепа за възникващи национални движения и изграждане на по-устойчиви системи. През 2019 г. World Without Orphans Europe е регистрирана като неправителствена организация. Мисията ѝ е да призовава и подготвя национални ръководители, които да си сътрудничат за преодоляване на кризата, свързана с деца без родителска грижа и уязвими деца в собствените им страни.
Форумът в Букурещ отбеляза и промяна в ръководството на европейското движение. Досегашният ръководител Ричард Проктър се оттегли от своята роля, а на негово място беше приета Рут Шарън. Тя е от Великобритания и повече от 20 години работи като юрист по дела, свързани със закрила на деца, осиновяване и домашно насилие. През 2019 г. пътува в Южна Америка и Африка, където се сблъсква с истории за уязвими деца и сираци, пострадали от правни процеси, които е трябвало да ги защитят. В партньорство с AFFEO и VIVA Together For Children тя основава International Justice for Children – инициатива, която подпомага правителства и съдебни системи в защита на правото на всяко дете да живее в сигурен, любящ и постоянен дом. Според информацията на WWO Europe Рут Шарън е назначена за водещ координатор на европейското движение през 2026 г.
На снимката: Рут Шарън, новият ръководител на WWO-Europe.
