По време на Международната среща на Съвета на „Религии за мир“ за 2026 г. генералният секретар на Световния евангелски алианс (СЕА) призова религиозните общности да гледат на изграждането на мир и защитата на човешкото достойнство не като на незадължителни морални идеали, а като на пряк отговор на Божия призив и на примера на Христос.

В обръщението си към религиозни водачи и официални гости п-р Ботрус Мансур постави срещата в контекста на общата етична отговорност в свят, белязан от поляризация, конфликти и отслабващо доверие между хората и народите.

Той започна с библейския въпрос от разказа за Каин в първите глави на Писанието: „Пазач ли съм аз на брат си?“. Отговорът му беше ясен: „Да“.

„Ние носим отговорност един за друг. Не сме призвани да бъдем безразлични към страданието на околните или към бъдещето на обществата, в които живеем.“

Мансур подчерта, че едно от основните откровения в Библията е, че хората не са призвани към безразличие пред страданието, нито към безучастност спрямо бъдещето на обществата, които обитават. Оттам той свърза моралната отговорност с Новия завет, като насочи вниманието към Христовата притча за добрия самарянин. В нея състрадателният „герой“ е човек, възприеман като един от „другите“ – човек, поставен извън познатите социални граници.

П-р Мансур подчерта, че притчата учи на състрадание, което надхвърля разделителните линии, които хората чертаят помежду си.

Според него библейското учение е една от основите, но християнското служение към околните се корени също в живота и мисията на самия Христос. Той описа въплъщението като влизането на Бога в свят, белязан от „болка, разделения и конфликти“, и подчерта, че Исус показва как изглежда истинското величие.

„През целия Си живот Исус показва, че истинското величие се състои в служение, а не в господство, в себедаване, а не в упражняване на власт“ – каза п-р Мансур. Той добави, че Исус „се приближава до отхвърлените“ и „в крайна сметка доброволно отива на кръста – не за да Му служат, а за да служи и да даде Себе си за другите“.

Оттук той направи пряка връзка с евангелската идентичност и обществената отговорност: „Поради тази причина нашият стремеж към мир, нашето служение на обществото и нашата отдаденост на човешкото достойнство не са просто морални задължения; те са отговор на Христовия призив и посвещение да вървим по Неговите стъпки.“

П-р Мансур отправи предизвикателство и към всеки опит личната вяра да бъде отделена от общественото поведение. По думите му евангелските християни поставят ударение върху личната вяра и личната отговорност пред Бога, но „истинската вяра“ не може да остане заключена в личната сфера.

„Но ние също вярваме, че истинската вяра не може да остане ограничена до личната сфера. Тя се отразява в начина, по който се отнасяме към нашите ближни, към нашите общности и към света около нас.“

Той свърза това убеждение с по-широката цел на Съвета – укрепване на общественото единство и приобщаващо сътрудничество в условията на сложен глобален натиск, когато доверието в институциите и в многостранните решения отслабва.

За да изведе темите на срещата по-ясно, п-р Мансур използва сравнение, направено от папа Лъв, между Вавилонската кула и възстановяването, описано в книгата Неемия. Той представи Вавилон като проект, движен от самопрослава и стремеж към власт, докато Неемия показва различни хора, които работят заедно, за да изградят нещо в полза на цялата общност.

Този контраст го доведе до въпрос, който той определи като неотложен за нашето време: „Строим ли само за себе си, или строим заедно за доброто на всички?“.

П-р Мансур се позова и на библейската заповед да се търси мирът на града. Той подчерта, че благополучието на обществото не е задача само на правителствата, а обща отговорност на гражданите, вярващите и водачите на общности. Той посочи международните органи и институции, които насърчават сътрудничеството между народите, защитават човешкото достойнство, ограничават конфликтите и изграждат мостове на диалог и доверие между хората. В същото време той призна, че подобни организации, както всяко човешко начинание, не са без недостатъци.

„Те остават важни инструменти в служба на световния мир и общото благо“ – каза той.

В същото време п-р Мансур подчерта, че участниците не са длъжни да бъдат съгласни по всичко. „Не сме се събрали тук, защото сме съгласни по всичко. Нито пък от нас се изисква това“ – каза той. Според него бъдещето на човечеството изисква повече от обикновено съжителство. То изисква истинско сътрудничество, споделена отговорност и готовност да си служим един на друг.

В заключителните си думи п-р Мансур посочи предизвикателство, пред което стои всяка религиозна общност – да устои на изкушението да гледа на околните с чувство за превъзходство или с подозрение. Той заяви, че изграждането на мостове изисква смирение, смелост и истинска готовност за среща и слушане.

„Лесно е да останем в своите сигурни кръгове. Изграждането на мостове обаче изисква смирение, смелост и истинска готовност да срещаме и да слушаме другите.“

За да предаде духа на този призив, той цитира палестинския поет Махмуд Даруиш: „Мислете за другите“.

Генералният секретар на СЕА, арабин евангелски християнин, роден в Назарет, Израел, завърши с ясен призив към диалог, основан на убеждение, а не на компромис. „Като евангелски християни ние влизаме в този диалог не защото оставяме убежденията си настрана, а именно заради тях“ – каза той. Той отново потвърди убеждението, че всеки човек има дадено от Бога достойнство и че трайният мир се изгражда не само чрез сила, а чрез доверие, справедливост, любов и взаимно служение.

„Това са ценностите, към които ни призовава нашата вяра“ – каза п-р Мансур. Той добави, че въпреки различията тези ценности дават възможност на общностите да вървят заедно към бъдеще, белязано от повече мир, човечност и надежда.

Оригинал на статията: тук