Документът „Призив за грижа, основана на семейството“ е публикуван на 1 юни 2026 г. от Детската мрежа към Световния евангелски алианс и призовава църквите по света да преосмислят подкрепата си за институционалната грижа за деца, като насочат усилията си към решения, основани на семейството – връщане при близки, грижа от роднини, приемна грижа и осиновяване. Зад изявлението застават Детската мрежа към Световния евангелски алианс, Инициативата „Семейно предизвикателство“ към СЕА, Богословската комисия на СЕА, регионалните евангелски алианси, „Свят без сираци“, инициативата „От вяра към действие“, Глобалният детски форум, Лозанската мрежа за семейството и децата, Лозанската мрежа за деца в риск и мрежата „Вива“. Оригиналният вариант на документа е на следния линк. 

Като световна общност от евангелски църкви и служения Световният евангелски алианс потвърждава своя непоколебим ангажимент да се грижи за уязвимите деца по начини, които отразяват сърцето на Бога и зачитат достойнството, ценността и правата на всяко дете. Вярваме, че световната Църква трябва спешно да премине от институционална грижа за деца към решения, основани на семейството.

Децата са бъдещето на нашите църкви, общности и страни. Начинът, по който се грижим за тях днес, ще окаже дълбоко влияние върху благополучието на нашите общества и върху свидетелството на световната Църква през идните години.

Признаваме, че в продължение на поколения много добронамерени усилия за грижа към сираци и уязвими деца са разчитали в голяма степен на институционална грижа. Тези институции често са осигурявали съществена краткосрочна подкрепа по време на криза. Но все повече световни данни, както и ясни библейски принципи, показват, че институционалната среда не е подходящо дългосрочно решение за децата.

Изследванията последователно показват, че децата, отглеждани в институции, са изложени на по-висок риск от забавяне в развитието, лоши последици за психичното здраве, отслабени социални и емоционални умения, както и преживяване на травма, насилие и пренебрегване.

Бог създава семействата като естествената и грижовна среда, в която децата да растат и да процъфтяват. Семействата дават любов, насока, сигурност и чувство за принадлежност – нещо, което институциите по своята същност не могат да възпроизведат. Децата се нуждаят от постоянни хора, които се грижат за тях, познават ги по име, вървят с тях през радостите и трудностите на живота и отразяват любовта на нашия небесен Отец.

Затова вярваме, че грижата, основана на семейството – като връщане в семейството, грижа от роднини, приемна грижа и осиновяване – е най-подходящата и животворна възможност за децата винаги когато това е възможно. Този подход в голяма степен ще насърчи чувството за принадлежност и идентичност в Христос, което е съществено за тяхното благополучие, за да достигнат дадения им от Бога потенциал и да имат успех в живота.

Дълбоко тревожно е, че повечето деца в сиропиталища днес всъщност не са сираци. Много от тях имат живи родители или роднини, които са ги настанили в институционална грижа единствено поради бедност или временна трудност, а не поради смърт или насилие. С подходяща подкрепа – било финансова помощ, помощ за родителите или услуги, основани в общността – тези семейства могат да бъдат укрепени, за да се грижат за децата си у дома.

Несправедливо е икономическата трудност да отделя едно дете от семейството му, особено когато съществуват решения, които могат да помогнат семействата да останат заедно. Когато биологичното семейство не е безопасно, приемни или осиновителски семейства могат да осигурят сигурна и любяща семейна среда в контекста на общността.

Инвестирането в запазването на семейството и в грижа, основана в общността, е не само по-състрадателен подход, но и по-устойчив и отговорен. Освен това институционалната грижа е не само по-малко ефективна, но и много по-скъпа от подкрепата за деца в семейна среда. Църкви, служения и дарители имат жизненоважна роля в насочването на ресурси към решения, които поставят семейството като основа на грижата.

Също така признаваме, че в определени ситуации – като нужда от временно облекчение за семейството, рехабилитация и спешна помощ – може да е необходима временна резидентна грижа. В такива случаи тя трябва да бъде краткосрочна и в малък мащаб, с ясна цел за връщане в семейството или настаняване в постоянен, любящ дом. Нито едно дете не бива да остава в институционална грижа за неопределено време. Вместо това трябва да работим за дългосрочна, грижовна семейна среда, в която децата наистина могат да процъфтяват.

Като последователи на Христос сме призвани да отразяваме Божието сърце към сирака (Яков 1:27), да постъпваме справедливо и да защитаваме уязвимите (Исая 1:17), както и да въплъщаваме Божията любов по практически и преобразяващи начини. Вярваме, че Църквата има уникална и решаваща роля в преобразяването на начина, по който обществото се грижи за децата.

Затова насърчаваме църквите по света да станат активни носители на промяна, като подкрепят семейства в криза, участват в приемна грижа и осиновяване, наставляват уязвими младежи и си партнират с местни и национални системи за закрила на детето. Църковните общности могат да разпознават нуждите в собствената си среда, да оценяват съществуващите програми и да се застъпват за политики, които поставят на първо място грижата, основана на семейството.

Всяка стъпка за укрепване на семействата и предотвратяване на ненужна раздяла допринася за култура, в която всяко дете може да принадлежи.

Преходът от институционална грижа към грижа, основана на семейството, не е без своите предизвикателства. Той изисква целенасочени инвестиции, сътрудничество, обучение и дългосрочен ангажимент. Но сме уверени, че със здрава библейска поука по този въпрос, с молитва, с Божието водителство и с обединените усилия на църкви, служения, правителства и общности можем да изградим бъдеще, в което всяко дете расте в сигурно и любящо семейство.

Нека заедно преосмислим грижата за децата – не през призмата на институциите, а през животворното обещание на сигурните и любящи семейства.

© 2026 г. Детска мрежа към Световния евангелски алианс