Зараждане

Българското протестантство възниква през XIX в. като резултат от дейността на мисионери и сътрудници на Британското и чуждестранно библейско дружество и на Американския съвет на пълномощниците за чуждестранни мисии.

По това време българските земи са в рамките на Османската империя. Все още не съществува самостоятелна национална българска църква, макар българският народ от векове да принадлежи към православната традиция. В началото на XIX в. Британското библейско дружество и американските мисионери в Османската империя за пръв път проявяват по-целенасочен интерес към българите като езикова и етническа общност.

Началото на многогодишното сътрудничество между българи и американци е поставено през 30-те години на XIX в. Първоначално то е свързано най-вече с превода на Библията. Видимите резултати идват през 50-те години на същия век, когато се появяват първите протестантски общности. Макар в началото движението да се развива бавно, то постепенно намира своето място сред българското население. Към него се присъединяват будни и дейни българи – най-напред в Южна България, а по-късно и в северните и югозападните български земи.

Този процес се развива в няколко посоки. На първо място се създават малобройни, но устойчиви протестантски общности. Постепенно тяхната дейност разширява влиянието им и привлича вниманието на изтъкнати български възрожденски дейци. Макар самите те да остават свързани с православната традиция, някои от тях стават сред най-ползотворните сътрудници на протестантите в просветната дейност и в разпространението на Божието слово през XIX в.

Плод на съвместната работа на български просветители и църковни дейци като Петко Славейков, Константин Фотинов и Неофит Рилски, както и на американски мисионери като Илайъс Ригс, е първият превод на Библията на новобългарски език. Американските мисионери насърчават и финансират този труд, който помага Светото писание да излезе извън рамките на църквите и манастирите. Библията започва да се печата в големи тиражи – в печатници, създадени и подкрепяни от протестантите – и достига до множество български домове. Този превод има значителен принос и за развитието на българския книжовен език през XIX в., като подпомага неговото осъвременяване.

Протестантите разпространяват Божието слово по различни начини – чрез проповед, чрез брошури с разнообразно съдържание и чрез полезна практическа литература. Тези издания представят протестантското вероучение, но също така дават житейски съвети, приложими в ежедневието и в стопанството. Затова протестантската книжнина, разпространявана от пътуващи български книжари, става популярна и сред православното население.

Най-влиятелното и сериозно издание на протестантите е списание Зорница, което започва да излиза през 1864 г., а от 1876 г. продължава като вестник. То се появява по инициатива на д-р Илайъс Ригс и д-р Албърт Лонг, а негови автори са предимно български просветни и църковни дейци. Популярността му се дължи до голяма степен на разнообразното съдържание. Макар никога да не прекъсва връзката си с протестантските среди и да публикува статии с религиозно протестантско съдържание, Зорница предлага и широк кръг от знания и информация – за нови научни постижения, за събития по света и в Османската империя, за миналото на българите, за литературата и за други теми от обществен интерес.

Изданието отразява и борбата за самостоятелна българска църква, както и учредяването на Българската екзархия през XIX в. Така Зорница се превръща в едно от най-популярните общобългарски издания на своето време и оказва силно влияние върху духа на епохата.

Протестантството в следосвобожденска България (1879-1944 г.)

След Освобождението от османска власт през 1878 г. и създаването на новата българска държава започва нов етап в историята на българското протестантство. Съборните, методистките и баптистките общности вече действат в променена обществена и политическа среда, а тяхната роля в развитието на обществото и религиозния живот на българите постепенно се разширява. Освобождението заварва неголяма, но достатъчно консолидирана протестантска общност, подготвена за новите предизвикателства. Здравата основа, върху която стъпват българските протестанти, им позволява да увеличат броя на вярващите и да засилят авторитета на евангелските протестантски църкви.

Свои църкви вече имат баптистите. Около 1866 г. 37 баптистки семейства от немски произход идват на територията на днешна Румъния и получават разрешение от султана да се заселят в Тулча. Първата българска баптистка църква е основана в Казанлък през 1880 г. По-късно петдесятното движение също намира място сред вярващите – първо в Бургас през 1920 г. Наследници на възрожденските протестантски училища са Девическата гимназия в Ловеч и Американският колеж в София.

Продължава активното издаване на периодична книжнина. На практика всяка по-голяма евангелска протестантска църква има свое печатно издание. Макар вече да няма предишния си успех и популярност, вестник Зорница продължава да излиза. Популярни са и списанията Християнски свят, Евангелист, Петдесятни вести и Благовестител. Макар повечето от тях да са насочени преди всичко към евангелския читател, нравствените принципи, които отстояват, имат по-широко обществено значение. Такъв пример е списание Въздържател, което се вписва в духа на силното въздържателно движение в България от началото на ХХ в. В него българските протестанти играят много активна, а понякога и водеща роля.

Развитие има и в организационния живот на протестантите. Създава се сдружението Обединени евангелски църкви, в което участват съборните, методистките, баптистките, а по-късно и петдесятните църкви. През 1928 г. се основава Съюзът на евангелските петдесятни църкви. Провеждат се и периодични събори. Така българските протестанти създават свои органи, които ги представляват пред централната и местната власт. Единството между българските евангелски църкви е забележително и продължава да бъде важно свидетелство и до днес.

Един от най-значимите приноси на българските протестанти за нравственото изграждане на обществото е работата им сред малцинствата. Особено видими са успехите в благовестването сред българските роми. Със съдействието на Съюза на българските евангелски баптистки църкви, както и на Английското и Американското библейско дружество, за пръв път излизат книги от Новия завет на ромски език – в Лондон през 1912 г. и в София през 1932 г.

Българските протестанти в периода на тоталитарната власт (1944-1989 г.)

Следващият етап е свързан с периода на комунистическия режим в България. Началото му е жестоко и трагично. Съдебните процеси срещу българските протестантски пастири през 1949 г. завършват със смъртни присъди и различни срокове затвор. Започва продължителен тормоз и натиск върху вярващите.

Дори в рамките на едно и също движение се оформят две църковни общности – регистрирана и нерегистрирана – и натискът върху тях се прилага по различен начин. Властта отнема регистрацията на повечето местни църкви и те продължават дейността си нелегално. В малкото останали официално регистрирани църкви ръководителите са принудени да се съобразяват с редица ограничения. Неделните училища към църквите са затворени. Забранена е всякаква издателска дейност, както и разпространението на периодичен печат и издания на Библията.

Комитетът по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове към МВнР и Държавна сигурност следят живота и действията на пастири и вярващи. Въпреки това някои църкви издават тайно и внасят нелегално религиозна литература. Евангелските вярващи полагат големи усилия да не се приспособят към политиката на комунистическото управление. Те работят с младите хора в малки групи, поддържат връзки с чуждестранни евангелски деноминации и споделят за състоянието на религиозните права в България.

Въпреки изключително трудното положение, в което се намират евангелските църкви, броят им нараства. В края на 1989 г. те са значително повече, отколкото през 1944 г. Разширява се и работата с деца, а броят на младите хора в църквите също се увеличава.

Посттоталитарен период

Една от най-важните последици от падането на комунистическия режим е значителното нарастване на броя на протестантските вярващи във вече традиционните за обществото църкви, както и възраждането на някои църковни общности, пострадали през годините на преследване.

Възстановява се работата на неделните училища. Забелязва се и голяма активност в издаването на периодична литература, като много от споменатите по-рано списания започват да излизат отново. Сериозните основи на образованието сред българските протестанти, положени още през Възраждането, както и натрупаната традиция в тази област, позволяват то да премине на по-високо равнище.

Висшият евангелски богословски институт (ВЕБИ) възниква като плод на съвместните усилия на Евангелската методистка епископална църква, Националния алианс „Обединени Божии църкви“, Съюза на евангелските петдесятни църкви, Българската Божия църква, Съюза на евангелските баптистки църкви и Съюза на евангелските съборни църкви в България. Институтът е утвърден с решение на Министерския съвет от април 1999 г. Неговата цел е да разработва квалификационни програми за бакалавърска и магистърска степен по богословие, свързани със служението в протестантските деноминации и съобразени със съвременните постижения в богословието, философията, историята, педагогиката, социологията и психологията.

Предлаганите програми имат интердисциплинарен характер и обединяват съвременни методи и технологии на преподаване, като запазват дух на откритост и уважение към различните религиозни традиции. Те подпомагат изграждането на студентите върху основата на християнските ценности чрез познания за Библията, нейната история и тълкуване, както и чрез изучаване на историята на християнската Църква, християнските движения и християнската култура. Разширява се и сътрудничеството с българските университети, като преподаватели от ВЕБИ са привлечени да четат лекции в някои от тях.

В духа на своята традиция българската протестантска общност създава механизми за подпомагане на социално слабите в годините след падането на комунизма и в условията на тежката икономическа и социална криза. Особено активна е тази дейност в големите градове и в столицата. Създават се социални кухни и се оказва помощ на нуждаещи се, без оглед на верската им принадлежност. В периода 1991-1996 г. се организират и кампании за събиране на животоспасяващи медикаменти и оборудване за болници и диспансери в страната.

Във времето на прехода протестантските църкви отделят особено внимание на маргинализираните общности, най-вече на българските роми. Създават се програми и книги за ограмотяване, а този принос за интеграцията на ромите в гражданското общество е отбелязан и от държавните институции. Подобни усилия са част от стремежа на българските протестанти да съдействат за опазването на етническия и гражданския мир в страната.

В процеса на адаптиране към новата обществена среда евангелските протестантски църкви се включват в множество обществени инициативи:

• Протестантски представител участва във Великото народно събрание при откриването му във Велико Търново на 10 юли 1990 г.
• Представители на протестантските църкви участват в парламентарни комисии при обсъждането на законопроекти за вероизповеданията и представят писмени становища.
• Църквите се включват в национални празници и тържества.
• Получават възможност за поздравления по националната телевизия във връзка с християнски празници.
• Създават се граждански сдружения по професионални интереси – на юристи, лекари, журналисти, военнослужещи и други – за проучване и защита на човешките и религиозните свободи, както и за възпитание в духа на гражданското демократично общество.
• Създават се организации за социално подпомагане, работа със сираци и хора с увреждания.
• Започват да излизат Евангелски вестник и други периодични християнски издания.
• Българските протестанти подкрепят политиката на българските правителства, свързана с присъединяването към демократичната европейска общност и НАТО. Част от това участие е включването на протестантски представители в делегация на религиозните общности – православна, католическа, еврейска, протестантска и мюсюлманска – по инициатива на НАТО в Брюксел, за среща с представители на Алианса и освещаване на българската мисия към НАТО.
• Протестантските църкви изразяват мнение и становище по важни обществени и морални въпроси.
• Българските протестанти продължават традицията на книгоиздаването и публикуват множество християнски книги с нравствено съдържание, наред с редица нови преводи и редакции на Библията. Възстановеният вестник Зорница също започва да излиза отново.